Истина е: Откриха тайнствен остров край Варна по карта на няколко века
Снимки НИМ
През сегашния археологически сезон, на два стадия - през месеците септември и ноември 2023 година, водолазен екип, управителен от зам.-директора на Националния исторически музей проф. доктор Иван Христов, организира подводни търсения северно от устието на р. Камчия. Проучванията са част от план „ Подводни археологически изследвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия) “ с финансовата поддръжка на Министерство на културата и Националния исторически музей.
Първата находка на водолазния екип е оловен слитък. Любопитен факт е, че е достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол, съгласно ръководителя на изследванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предмета е с датировка 2-4 век. Историците припомнят, че Корнуол и Девън преобладават на европейския пазар за калай едвам от късните римски времена, започвайки към 3-ти век сл. н. е., защото доста испански калаени мини са изчерпани. Корнуол резервира смисъла си като източник на калай през средновековието и през актуалния интервал.
Това е първата находка в български териториални води от подобен темперамент и датировка. Тежи 5,35 кг и съгласно осъществените лабораторни проучвания в НИМ включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил квалифициран за доставка за някоя работилница на сушата за направа на бронзови предмети или монети.
Друг извънредно необичаен предмет, привличащ вниманието на археолозите, е обреден съд, направен от камък, наименуван от античните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Перирантерият (περι + ῥαίνειν) е древногръцки съд, употребен в езическите култове като контейнер за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в разнообразни светилища. Предметът е първия сходен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително необичаен е и на сушата.
Дали каменният предмет попада наоколо до устието на р. Камчия от потопен транспортен съд или е бил на място в рамките на крайморско светилище остава мистерия. Но не е инцидентно, че водолазите откриват половинка каменен щок умишлено засечен като подарък за светилище от пътуващи моряци.
При подводните изследвания са открити цели и фрагментирани амфори, както и стоманени котви от разнообразни исторически интервали. Важна находка е локализирането на останките на потопен транспортен съд от Османския интервал. От него на морското дъно лежи чудесно непокътнат дървен кил. Водолазите изваждат две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележимите при стихия плитко стърчащи морски рифове.
Проектът е обвързван с провеждането освен на подводни търсения, само че и геофизични проучвания сред устието на р. Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, помощник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал загадъчен остров в непосредственост до самото устие на р. Камчия.
От получените данни може да се заключи, че е допустимо в предишното рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал.
Този остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година – 1750 година
В огромна част от картите в този интервал усещане вършат изображенията на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава. Специалистите от Института по океанология в гр. Варна споделят, че през Средновековието е следено намаляване на морското ниво.
Това е Корсунската регресия, носеща името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, сегашен Севастопол в Украйна).
Очевидно през този интервал бреговата линия е била друга от актуалната и е изцяло предстоящо да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от голяма важност за средновековните навигатори (места за укриване при мощни ветрове, рифови рискове и пр.). Вероятно подобен е казусът с острова пред устието на Камчия, именуван от локалните риболовци „ Камчийския камък “. Островът предстявлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Научни консултанти на проучванията са доктор Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, силата и водите Канбера, Австралия) и доцент доктор Крум Бъчваров (университет в Кънектикът, департамент Антропология). В екипа вземат участие още: Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – Управител на Общински водолазен център – гр. Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и другари на музея.
Специалистите от Националният исторически музей показват, че акваторията сред Черни нос и нос Галата при гр. Варна е измежду най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на шефа на ЦПА доктор Найден Прахов, стартира целенасочени изследвания в тази акватория.
През сегашния археологически сезон, на два стадия - през месеците септември и ноември 2023 година, водолазен екип, управителен от зам.-директора на Националния исторически музей проф. доктор Иван Христов, организира подводни търсения северно от устието на р. Камчия. Проучванията са част от план „ Подводни археологически изследвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия) “ с финансовата поддръжка на Министерство на културата и Националния исторически музей.
Първата находка на водолазния екип е оловен слитък. Любопитен факт е, че е достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол, съгласно ръководителя на изследванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предмета е с датировка 2-4 век. Историците припомнят, че Корнуол и Девън преобладават на европейския пазар за калай едвам от късните римски времена, започвайки към 3-ти век сл. н. е., защото доста испански калаени мини са изчерпани. Корнуол резервира смисъла си като източник на калай през средновековието и през актуалния интервал.
Това е първата находка в български териториални води от подобен темперамент и датировка. Тежи 5,35 кг и съгласно осъществените лабораторни проучвания в НИМ включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил квалифициран за доставка за някоя работилница на сушата за направа на бронзови предмети или монети.
Друг извънредно необичаен предмет, привличащ вниманието на археолозите, е обреден съд, направен от камък, наименуван от античните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Перирантерият (περι + ῥαίνειν) е древногръцки съд, употребен в езическите култове като контейнер за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в разнообразни светилища. Предметът е първия сходен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително необичаен е и на сушата.
Дали каменният предмет попада наоколо до устието на р. Камчия от потопен транспортен съд или е бил на място в рамките на крайморско светилище остава мистерия. Но не е инцидентно, че водолазите откриват половинка каменен щок умишлено засечен като подарък за светилище от пътуващи моряци.
При подводните изследвания са открити цели и фрагментирани амфори, както и стоманени котви от разнообразни исторически интервали. Важна находка е локализирането на останките на потопен транспортен съд от Османския интервал. От него на морското дъно лежи чудесно непокътнат дървен кил. Водолазите изваждат две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележимите при стихия плитко стърчащи морски рифове.
Проектът е обвързван с провеждането освен на подводни търсения, само че и геофизични проучвания сред устието на р. Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, помощник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал загадъчен остров в непосредственост до самото устие на р. Камчия.
От получените данни може да се заключи, че е допустимо в предишното рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал.
Този остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година – 1750 година
В огромна част от картите в този интервал усещане вършат изображенията на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава. Специалистите от Института по океанология в гр. Варна споделят, че през Средновековието е следено намаляване на морското ниво.
Това е Корсунската регресия, носеща името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, сегашен Севастопол в Украйна).
Очевидно през този интервал бреговата линия е била друга от актуалната и е изцяло предстоящо да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от голяма важност за средновековните навигатори (места за укриване при мощни ветрове, рифови рискове и пр.). Вероятно подобен е казусът с острова пред устието на Камчия, именуван от локалните риболовци „ Камчийския камък “. Островът предстявлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Научни консултанти на проучванията са доктор Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, силата и водите Канбера, Австралия) и доцент доктор Крум Бъчваров (университет в Кънектикът, департамент Антропология). В екипа вземат участие още: Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – Управител на Общински водолазен център – гр. Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и другари на музея.
Специалистите от Националният исторически музей показват, че акваторията сред Черни нос и нос Галата при гр. Варна е измежду най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на шефа на ЦПА доктор Найден Прахов, стартира целенасочени изследвания в тази акватория.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ